На 19 февруари 1873 г. Апостолът на българската свобода Васил Левски увисва на бесилото "със страшна сила". Тази "страшна сила" след няколко години слага край на петвековното турско робство.

   Васил Левски е обесен след няколкомесечен процес, в който Апостолът предизвиква възхищението на турските съдии и злобата на продажни българи. Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.

   Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 19 февруари 1873 г. - по думите на поета "там близо край град София". Тогава той още не е навършил 36 години. Днес на мястото се издига паметник на Васил Левски, и българите в пълно единодушие поколения наред вярват, убедени са, че Васил Левски е най-великият българин и самокритично отбелязват, че идеите му за "чиста и свята република" са мечтани и все още нереализирани. /БГНЕС