В началото на 1990 г., с решение на Народното събрание, Трети март е обявен за национален празник. Въпреки, че тази дата предизвиква противоречиви размисли и оценки, ние можем да почетем и се поклоним пред идеализма на хората, които отдадоха живота си за освобождението на един народ. И в същото време да си припомним някои политически моменти, които за период от време може и да са останали некоментирани, но те не могат да останат завинаги скрити от историята.

   На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г.

   3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.

   Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.

   Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

   Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.

   Има и мнения, според които самото подписване на договора на тази дата станало единствено защото, това е годишнината от възкачването на император Александър II на руския престол. Съвпадението може би не е изцяло плод на случайността, но ние като българи предпочитаме да пазим родовата памет, която ни свързва с времето на робството и да превърнем Трети март в денят на българското възкресение след 500-годишното османско иго.